И Император емигрира
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
5 май 2023 година
Асансьорът дълго не идваше. Ние с Хектор към този момент взехме решение да се качваме пешком, помислихме, че се е развалил. Оказа се, че съседите товарят мебели – местят се. Сърцето ми се сви… Възрастна двойка, устояха четиринайсет месеца – най-пъкленото време – тук, в Салтивка.
– Заминаваме за Америка, при щерка ни. Визата е подготвена - сухо, без хвалене, разясни мъжът.
– Цветята ги оставих на стълбището, поливайте не по-често от един път седмично, изкомандва брачната половинка му. И на часа се усети. – Моля…
– А Император с вас ли отпътува? – не знам за какво, прецизирах аз.
Дамата изпуфтя и уточни преносната къщурка.
– Естествено.
Припомних си как се срещнах със съседския котарак. Тогава написах занимателно разказче – още напълно по мирно време. Без никаква горчилка. И сърцето ми отново се сви.
* Неканен посетител.
2019 година.
По душа аз съм типична кучкарка, само че той се появи самичък. Котаракът, котарачището… С оглед на широчината на муцуната, мишките не го интересуваха като род.
Как това създание се озова на площадката на 17-тия етаж не е ясно. А най-важното – за какво? Доброволно да напуснеш дома, където са те охранили до размерите на едър рис, е допустимо единствено по политически убеждения.
Честно казано, не желаех да го пущам у дома. Подозирах, ще той ще оскверни моя дом с презрението си за гастрономичната ми неопитност.
Точно по този начин и стана. Макар че имах приготвен разсолник (супа с ориз и кисели краставички – бел. прев.) А разсолникът не е чест посетител в моя ледник. Обикновено там страда парче кашкавал – от самотност. И максимум унило танцува с пресни чушки. А тук - цял рассолник! Вкуснотия, напълно свеж, приготвен по специфична рецепта. Мама ми натика буркан кисели краставички, а какво да ги върша, по дяволите?
С майчина грижа извадих чинийка, избрах най-вкусните месца от тенджерата със супа и даже стоплих гощавката в микровълновата. Котаракът удостои предложеното с гнусливо помирисване. Демонстративно извърна зурла, гледайки в далечината, и безизразно попита:
„ Това ли е всичко, което можете да ми предложите, мадам? “
Грубиян! – помислих си. Но не се предадох. Отворих хладилната камера. В нея се откриха вкаменени малини от по-миналогодишната годишна продукция (аха, отново мама с надежда за компот), бутер-тесто и – ура! – парче пиле.
Но до момента в който аз въодушевено размразявах или кълката, или крилото, гостенинът ми с походката на застаряващ тюлен се насочи към изхода. На прага мързеливо се обърна.
– Жал ми е за вас, – безшумно сподели котаракът, – Сбогом.
Аз се наскърбих. Котаракът обречено потегли в срещуположното крило на 17-тия етаж и внезапно неистово измяука (така реват единствено кафявите мечки-кодиаки от предаванията на Animal Planet). Една от вратите необятно се отвори.
– Император! – възкликна жена на към седемдесет години в розов халат. (Е, бих се учудила, в случай че това страшилище се казва Мурзик). – Къде изчезна, негоднико?! – интелигентно му се скара дамата.
– Той беше при мен, хапна разсолник, излъгах аз. Исках да получа най-малко някакво самопризнание.
– Какво казвате, снизходително отрони съседката. – Император яде единствено едва осолени средиземноморски охлюви, отгледани на Френската Ривиера във втората половина на май, от време на време – малки змиорки, не по-стари от две седмици…
Не запомних тъкмо общоприетото меню на Император. Но беше нещо такова, че ми се прииска вместо „ Довиждане “ да кажа:
– Леличко, осиновете ме, апелирам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
5 май 2023 година
Асансьорът дълго не идваше. Ние с Хектор към този момент взехме решение да се качваме пешком, помислихме, че се е развалил. Оказа се, че съседите товарят мебели – местят се. Сърцето ми се сви… Възрастна двойка, устояха четиринайсет месеца – най-пъкленото време – тук, в Салтивка.
– Заминаваме за Америка, при щерка ни. Визата е подготвена - сухо, без хвалене, разясни мъжът.
– Цветята ги оставих на стълбището, поливайте не по-често от един път седмично, изкомандва брачната половинка му. И на часа се усети. – Моля…
– А Император с вас ли отпътува? – не знам за какво, прецизирах аз.
Дамата изпуфтя и уточни преносната къщурка.
– Естествено.
Припомних си как се срещнах със съседския котарак. Тогава написах занимателно разказче – още напълно по мирно време. Без никаква горчилка. И сърцето ми отново се сви.
* Неканен посетител.
2019 година.
По душа аз съм типична кучкарка, само че той се появи самичък. Котаракът, котарачището… С оглед на широчината на муцуната, мишките не го интересуваха като род.
Как това създание се озова на площадката на 17-тия етаж не е ясно. А най-важното – за какво? Доброволно да напуснеш дома, където са те охранили до размерите на едър рис, е допустимо единствено по политически убеждения.
Честно казано, не желаех да го пущам у дома. Подозирах, ще той ще оскверни моя дом с презрението си за гастрономичната ми неопитност.
Точно по този начин и стана. Макар че имах приготвен разсолник (супа с ориз и кисели краставички – бел. прев.) А разсолникът не е чест посетител в моя ледник. Обикновено там страда парче кашкавал – от самотност. И максимум унило танцува с пресни чушки. А тук - цял рассолник! Вкуснотия, напълно свеж, приготвен по специфична рецепта. Мама ми натика буркан кисели краставички, а какво да ги върша, по дяволите?
С майчина грижа извадих чинийка, избрах най-вкусните месца от тенджерата със супа и даже стоплих гощавката в микровълновата. Котаракът удостои предложеното с гнусливо помирисване. Демонстративно извърна зурла, гледайки в далечината, и безизразно попита:
„ Това ли е всичко, което можете да ми предложите, мадам? “
Грубиян! – помислих си. Но не се предадох. Отворих хладилната камера. В нея се откриха вкаменени малини от по-миналогодишната годишна продукция (аха, отново мама с надежда за компот), бутер-тесто и – ура! – парче пиле.
Но до момента в който аз въодушевено размразявах или кълката, или крилото, гостенинът ми с походката на застаряващ тюлен се насочи към изхода. На прага мързеливо се обърна.
– Жал ми е за вас, – безшумно сподели котаракът, – Сбогом.
Аз се наскърбих. Котаракът обречено потегли в срещуположното крило на 17-тия етаж и внезапно неистово измяука (така реват единствено кафявите мечки-кодиаки от предаванията на Animal Planet). Една от вратите необятно се отвори.
– Император! – възкликна жена на към седемдесет години в розов халат. (Е, бих се учудила, в случай че това страшилище се казва Мурзик). – Къде изчезна, негоднико?! – интелигентно му се скара дамата.
– Той беше при мен, хапна разсолник, излъгах аз. Исках да получа най-малко някакво самопризнание.
– Какво казвате, снизходително отрони съседката. – Император яде единствено едва осолени средиземноморски охлюви, отгледани на Френската Ривиера във втората половина на май, от време на време – малки змиорки, не по-стари от две седмици…
Не запомних тъкмо общоприетото меню на Император. Но беше нещо такова, че ми се прииска вместо „ Довиждане “ да кажа:
– Леличко, осиновете ме, апелирам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ